Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2009 09:52 - Това приключва въпроса
Автор: octopussy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1238 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.07.2010 19:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Мълчание... Тежки оловни облаци са надвиснали в стаята и всеки момент ще се изсипят.. от очите ми. Обърнала съм ти гръб за да не виждаш смяната на чувства по лицето ми. Мия една тава, тефлон, а го търкам сякаш е загоряла. Влагам такова неимоверно усилие в това, сякаш въобще не съм аз. Аз изхвърлям твърде захабените съдове. А сега това е много важно, разбираш ли, тавата, не искам да има никакви остатъци от храна по нея, никакви, искам да е като нова, не мога да я прибера в шкафа така, глупост е да се купува нова, тая си я харесвам, ти върви да гледаш телевизия, виж някакъв мач май дават, ще ти е интересен, не, нищо ми няма, само довършвам тук и идвам, върви, всичко е наред, не се притеснявай...
Нищо не е наред! Да бях сама бих отворила шкафовете и бих изсипала всичко. Бих хвърляла чашите по стените, бих разхвърляла цялата къща. Ще извадя дрехите от гардероба, ще ги събера на куп и ще ги запаля там, по средата на стаята! Няма да крещя, ще плача тихо и целенасочено и последователно ще унищожавам всичко, всичко събирано толкова години, всеки спомен, всяка книга, тъпият компютър - средище на всичките ти срещи, всичко, всичко ще помета като ураган и ще го залича напълно.
Ще си сипя Бейлис, "разреден" с уиски и ще пия, докато яростта ми се притъпи и започна да размазвам гледките. Ще пусна сиртаки и ще танцувам, не за нещо друго, а защото чиниите съм оставила за десерт, искам да пея, да танцувам и да ги чупя, за да е пълно удоволствието!
Искам да видя физиономията ти, когато се прибереш и видиш всичко унищожено, всичко за което си давал пари, защото само това има значение за теб, стените нарисувани с фулмастер, пердетата скъсани, колекцията ти от чайници потрошена, гумите на колата ти - срязани, а мен ме няма никъде в цялата схема.
Може би ще се зарадваш, най-накрая свободен, без мен и всичките ми прищявки, всичките ми глупости, мазилата ми, които са завладяли личното ти пространство, обувките, чантите, кутиите с бижута, цветятата, от които не можеш да минеш спокойно никъде, свещниците ми, които паля постоянно, вазите с камъни и сухи цветя по ъглите, папките ми разхвърляни по тоалетката, ключовете, които все някъде завирам и после ги търся в последния момент и все заради мен закъсняваме, защото както никога не съм си слагала грим и въобще не съм и помисляла, изведнъж ми е дошла музата да се изографисвам, да се обличам предизвикателно и да предизвиквам погледите на всичките мъже, бикините ми, които кой знае какво правят при твоето бельо и това неимоверно те дразни, както и това, че обличам тениските ти и се размотавам по цял ден така, отвратителния ми навик сутрин гола да правя кафе за кеф на съседите и най-вече, най-вече това да идвам винаги при теб в тоалетната и точно тогава да решавам, че трябва да решим всички важни семейни въпроси или да ти разправям какво било станало предния ден или преди една седмица, неща, които хич не те интересуват.
Бих дори запалила колата и си тръгнала, без да взимам нищо - нали вече каквото е можело да бъде счупено съм го счупила, а каквото не може съм изгорила и разкъсала, но ще ме видиш с колене присвити към тялото, легнала на земята, заспала от умора и от изпития алкохол, най-вече, всъщност като гледаш празната бутилка и знаеш от колко ме хваща, сигурно ще си помислиш, че съм се натровила.
Иска ми се да си помисля, че ще ме вдигнеш, ще ме издърпаш до колата, ще завъртиш ключа и ще кажеш "Ето, махай се! И не искам повече да те виждам! " Иска ми се...
Но знам, че ще ме вдигнеш от земята, цялата разрошена, моливът и спиралата от миглите размазани като маска по лицето ми, ръцете и краката ми студени, ледени всъщност, нали така казваш, че съм студенокръвно животно, ще ме сложиш на леглото, ще се съблечеш бързо, ще ме завиеш, ще се мушнеш под завивките и ще ме гушнеш за да ме стоплиш и да спра да треперя.
Знам какво би казал - "Още от самото начало си знаех, че си способна на такова нещо!" И толкова. Това приключва въпроса.
Измих проклетата тава, всъщност свалих и тефлона, даже я подсуших, а после я метнах в кофата. "Какво така тропаш?", "Нищо".
Отидох и си легнах. Всички мачове съм ги гледала - едни ритат някаква кожена топка, много важно! Завих се през глава и поплаках малко под юргана, после си казах "Стегни се!", отворих една книга и в началото трудно, но после сюжета все пак ме увлече, забравих какво мислих и за какво плаках, или поне приех, че всичко пак ще се повтори и ще се повтаря до безкрайност, примирих се. Не знам кога съм заспала, не знам кога си дошъл, но първия лъч на слънцето се заигра по лицето ми и усетих, че съм там, където винаги съм била, всяка сутрин, до теб, задушаващ ме в прегръдките си. Освободих се от ръцете ти и отидох да правя кафе. Гола.


Тагове:   МиГ,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031